Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ВЪЗГЛАС


Да бъде рицарят печален

не се поетът изкуши –

остана си човек нормален,

но само че със две души.


Едната други му я вадят,

а втората – самият той.

Тече кръвта му чиста, млада.

Но утре друг ще е герой.


В подмолите на всяко хрумване

той рови дълго и с възторг.

Измъчвани от него думите

крещят за въздух и простор.


Плющи на мисълта му бичът

по съвести и гърбове.

Обичан или необичан

поетът е еднакво зле.


Следен от врагове и братя,

той сам на себе си е страж.

От ударите на съдбата – не,

от милостта й го е страх.



М. Куприянов