Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

УЧИТЕЛКАТА


Върви момичето – Мадона съща.

И дъжд от недоверие вали.

И мокър вятър грубо го прегръща.

И го целуват глутници мъгли.


Пътеката е хлъзгава, коварна.

Заминал е добрият автобус.

Човек ли в ниското се мярна…

Родопският пейзаж е див и пуст.


А планината е с надежди пълна.

И още тя навярно ще роди.

Отсреща двата неразделни хълма

наричат с право Момини гърди.


Върви учителката… Детска врява

в ушите и в душата й ехти.

И планината, от дъха й сгрявана,

приема все пак нейните черти.



М. Куприянов