Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ПОД ДЪЖДА



Дъждът заспалите листа разбуди

И в парка, станал глух и нелюдим,

прегърнати, за да не се изгубим,

сред хладни отражения вървим.


Притискаш се и аз ти ставам покрив.

Очите ти не търсят вече път.

Като нощта са усните ти мокри

и като нея те ме пиянят.


А ти така си доверчива, весела,

така е непринуден твоят смях,

че аз за миг загубвам равновесие

и ненадейно ме обзема страх…



М. Куприянов