Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ОБИЧ


Почукване – внезапно, настойчиво.

Отворена за гостенин врата.

Приела образ на жена ревнива,

пристъпва болката от крак на крак.


Отива си най – сладката магия.

Земята се върти като вретено.

И чашата, с която нежност пия,

мълчи пред мене грозно нащърбена.


Хвърли я през прозореца – веднага!

Разбий я с длан на тази твърда маса!

Изтръпнала ръката ми посяга…

Към устните ми чашата поднася.


До сутринта и сън и нежност пия.

От мен на пръсти нещо си отива.

Завръща се най – сладката магия.

И знам: душата ми е още жива.



М. Куприянов