Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

МИЛИН КАМЪК



Със сърце на българин

варварски ранено

пак прелиствам дълго

паметта на времето.


Прошумява леко

баладичен вятър.

Изстрел! Злобен екот

сепва планината.


И денят се пълни

с гласове от ада.

Святкат остри мълнии,

върху мене падат.


Аз стоя безимен

като клас пред жетва.

Всичко тъй е зримо

и мигът тъй клетвен,


че ме лизва пламък,

вихър ме завърта,

а над Милин камък –

тишина… Безсмъртна.



М. Куприянов