Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

КЪРДЖАЛИ


От южното слънце обгарян,

от белия вятър люлян,

родопската прелест прастара

ти,Кърджали, носиш на длан.


Посрещаш ме винаги ласкав,

на хора и птици богат.

Небето ти ведро и ясно

прилича на люляков цвят.


Под него шумят и се пенят

планинските древни вълни,

а ти като бряг си за мене

с безбройни в нощта светлини.


И в люлка от хъллмове – дюни

сънуваш безкрайнни лета,

осъмваш от полъх тютюнев,

замръкваш на пост край пещта.


Как всичко у тебе е чисто

и как е добра вечерта!

Под покриви , стрехи и листи

е свилла гнездо обичта.


А сводът те гледа лиричен.

Мълчат укротени води.

И Арда със глас баладичен

Родопски легенди реди…



М. Куприянов