Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ИГРА


Момичето не забеляза вятъра,

стаен отскоро в близката гора.

И ето че започна се театъра –

подхвана с роклята му той игра.


Повдигаше я, после пак я сваляше,

като завеса пред очите на света.

Лицето на момичето бе летен залез,

божур, внезапно, тайно разцъфтял.


Бедрата стройни, талията кръшна

напразно се опитваше да скрие то.

И роклята плющеше чак до скъсване –

крила на птица в топлия простор.


А вятъра не спираше, все духаше.

Увлечен от играта дръзка, той

целуваше момичето изкусно

и пълнеше душата му със зной.


И все по – нежен, весел и лиричен

отекваше лудешкият му смях…

“ Не се сърди на мене ти, момиче, -

да скриваш красотата си е грях. ”



М. Куприянов