Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

АВТОПРОИЗШЕСТВИЕ



През дима, хоризонта забулил,

през калта, неизбежната кал,

той пресичал ръмжащата улица –

към дома си панелен вървял…


Изоставил “къщурка” варосана

и липите сред двор запустял,

като сноп от пшеница бе проснат

върху мръсния, страшен асфалт.


Любопитни все още се трупаха.

Кой го блъсна? Пиян ли е бил?

Във душте ни – тъмни хралупи –

там убиецът пак се е скрил.


Кисел дъжд заличава му дирите.

Всичко тъне във алчна ръжда.

На асфалта жетварят умира,

не успял да обикне града…


И напразно линейката бясно

се стреми да надбяга мига.

Прозаично, горкият, угасна,

но поне романтично горя.



М. Куприянов