Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ВЪРЗУЛИЦА



Селце на завет между ниски хълмове.

Стаено там незнайно откога.

Селце със две ръце да го ппрегърнеш

и тъй да го опазиш от снега.


Селце, където спира да се люшка

и се съвзема моята душа

Селце, което някаква вихрушка

пред погледа ми смаян овърша.


Но тръгнал ден, назад не се обръща.

Напразно вика го само дете.

Една след друга онемяват къщите.

Под ключ отдавна времето расте.


И скърцат портичките все по-остро.

Във всеки зид щурец е спотаен.

Селце ту близък, ту далечен остров,

но винаги спасителен за мен.



М. Куприянов