Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

ТРЯВНА



Белеят стени и прозорци тъмнеят.

По улички тихи прохожда денят.

Разтварят врати сладкодумни музеи.

Слънца по таваните кротко горят.


И къща на къщата нещо говори ...

Въздишат от старост самотни греди.

На столче трикрако в чемширено дворче

отколешен спомен на припек седи.


Живителна струйка под чучура свети.

И сребърни мигове бързат към мен.

Заслушан на времето в мокрия шепот,

кварталът старинен е в сън потопен


И вятър ли скучен внезапно подухне,

и хлад ли учтив като смок изпълзи,

аз кихам, раздразнен от мирис на мухъл,

той кашля, задавен от дъх на бензин.



М. Куприянов

Обратно