Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

СЕЛЯНИ


Бяхте млади в ония години.

С небосклони в очите, в ръцете с купон.

Язовири, комбайни, юзини –

всичко имаше в душния селски салон.


А земята и в празник ви викаше.

Вие тръгвахте в мрака безформен и гъст.

Натежаваха вечер мотиките

и цървулите, пълни с умора и пръст.


Иманяри не бяхте. Открито

разоравахте къра, опънали врат.

Изгладнели, продавахте жито,

за да учат децата ви в чуждия град.


Изиграхте най-трудната роля.

Вдъхновено и честно, без маска и грим.

И заслизахте, без да ви молят,

от зелената сцена. Един по един ...


В тези къщи с прозорци закнижени

все по-зле ревматичните стави болят.

Все по-лични сега са ви грижите.

Все по-близо до вас се белее снегът.



М. Куприянов

Обратно