Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

САМОТА


И гасне бавно слънчевият огън.

И глъхне къщата от тишина.

Обърнала душата си към Бога,

на пейката е седнала жена.


Почива си тояжката до нея

с подбита от потропване пета.

Един щурец в далечината пее.

Жената сякаш чува песента.


Лицето и е озарено от надежда.

В кратаката гвоздеите не бодат.

Очите й към пътя все поглеждат,

ала самичък иде пак сънят…


Щурец. Жена. И спомени край нея.

Изщраква ключ, припламва светлина.

Зад пейката остава да тъмнее

най-топлата на този свят стена.



М. Куприянов