Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

РОДОПСКА БАЛАДА



Безпаметна нощ над Родопите пада.

Накацват по клоните звездни ята.

От Тракия древна до Тракия млада

долита през времето пак песента.


Пак свири и пее Орфей. Плачат струните.

И мракът отдавна е спрял да пълзи.

С лекуваща нежност безкрайно целувани

смълчават се птици, цветя и брези.


А звуците бавно в нощта се разтварят.

Тежи над света утаена печал.

От зноя на светлата мъка изгарян,

тъй никой навярно до днес не е пял.


Но трепна нощта и разтърси косите си.

На оргия дива шумът я плени.

И копия къси от мрака политат.

О, глухи вакханки, о, лесни жени!


Не трогна певецът самотен сърцата ви.

Нахалост горещо молбите реди.

И падна по - ниско нощта над гората.

И траурно Хебър повлече води…


А аз се опомням, останал без думи.

Прелитам над пропасти и векове.

Пребродил на времето тайните друмища,

достигам родопското топло море.


И - чудо!… Дъхът ми отново замира.

Отново небето над мен онемя.

С Орфеева лира пак Тракия свири!

Не свършват певците на тази земя.



М. Куприянов