Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

НАПОМНЯНЕ



И все си обещаваме огнища с весел огън,

и все така душите ни се давят в дим горчив.

Сортирани по цвят, по кръв, разяждани от злоба,

за лошото в човека само имаме очи.


Урока си по демокрация все още сричаме.

И не от вчера страх от свободата ни души.

Във истината се кълнем, а след лъжата тичаме.

Накрая казваме: човешко е да се греши.


И дългото, всеобщото грешене продължава ...

Да оцелеят Дон-Кихотовците нямат шанс,

Във ветровитата ни, буренясала държава

дървото на живота ни и то бере душа.


Привикнали с комарите, доволни от късмета си,

живеем в блатото за смях и ужас на света.

И все тъй безпогрешно твърдото пронизва мекото.

И все тъй болна и бездомна скита обичта.


И докато под тежестта на тъмен грях превити,

подхранваме надеждата за светли бъднини,

през зейналите във озона дупки над главите ни

изтичат в бездната броените ни земни дни ...



М. Куприянов