Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ЛЯТО



Щурец пътува в автобуса

Души го прахолякът сив.

Не спи, не пее, не закусва.

И чудно как е още жив.


Загледан в капката, която

пресича  мътното стъкло,

той вижда как отлита лятото

с пречупено от гръм крило.


Той вече знае, че съдбата

не дава всекиму цветя,

че все по-близо до вратата

със лакти го избутва тя.


И би могъл дори предсрочно...

Там само няма чужд и свой.

Къде, кога, защо е скочил...

Но сепва се уплашен той.


Лъка и струните отпуснал,

мълчи зад прашното перде.

Щурец пътува в автобуса.

И сам не знае закъде.



М. Куприянов