Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ГНЯВ



Позната, престижна табелка:

„Редакция „Тревненски зов”

Поетът на своето чело

я носи. И не от любов.


От тежките букви приведен,

прекрачва той ниския праг.

Под вежди животът го гледа:

„Такава е тази игра!”


И става поетът отново

на скучната драма герой.

Там всички го учат на слово,

на разум, на правда. А той,


погълнат от мрака вечерен,

душа е на листа предал ...

И въгленът пак си е черен,

и пак тебеширът е бял!


Но бързо, почти главоломно,

реката край него гърми.

Поетът във миг се опомня.

По чуждите тръгва земи.


И свети на тъмното чело

вдълбана, но не от любов,

познатата строга табелка:

„Редакция „Тревненски зов”.



М. Куприянов