Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

ЕКСКУРЗИЯ



Последни стъпала и ти си

пред револвер, кама и кръст.

Загубил дарбата да мислиш,

мълчиш, загледан в мрака гъст.


И виждаш: път в нощта се крие.

Човек по пътя ... Тишина ...

Вода от стъпките му пие

красива като сън сърна.


А по следите му – потеря.

Сърната хуква през снега.

Уплашил сам една империя,

върви човекът ... Докога? ...


Ти знаеш докога, но мислиш,

че в миналото нямаш пръст.

И уж не си чак толкоз нисък,

а те смущава твоят ръст.


И уж се имаш за герой, но

и онемя, и оглуша ...

На Шипка е все тъй спокойно,

а в българската ти душа?



М. Куприянов

Обратно