Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ДВУБОЙ


Далече, някъде далече

с попътен вятър плуваш ти –

безлично някакво човече

със твърди лакти и пети.

Не помниш детството си рошаво.

Печели често твоят фиш.

И с дявола по цели нощи

безумни планове кроиш ...


Далече, някъде далече

се лутам в безтегловност аз –

като зеница разсъблечен

с пресипнал от шептене глас.

И без светът да ме познава,

забравил вятъра, прахта,

и аз поет съм уважаван,

щом влязя вкъщи вечерта ...


Далече, някъде далече

от древността, та чак до днес

все тъй, един на друг си пречим,

един на друг си правим чест.

Мълчим в една и съща стая

потънали във кръв и кал,

макар и двамата да знаем:

за обич Бог ни е създал ...



М. Куприянов