Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ЗАВИСТ


Сред пълният с интимен шепот двор…

Сред тишината мокра и зелена…

Мирише на измит от дъжд простор,

мирише на затоплена вселена.


Тъй, както при преселване отвъд,

очите ми в безкрайността изтичат.

А зад оградата, строшен от път,

синее се във спомени москвичът…


И пролетна виелица пак вей,

гугутки в клоните призивно гукат.

Те имат силни, опитни криле,

но аз, откак ги помня, все са тука


Над този двор, под този небосклон,

сред тези равни, мълчаливи ниви,

живеят птиците по прост закон,

живеят кратко, пеят талантливо.


Присмиват се на мойта свобода.

Присмиват се на жалката ми слава.

Момче събаря техните гнезда,

а те на мен, горкия, отмъщават.



1986г.   М. Куприянов