Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ОЩЕ ЗА ТРЕВАТА



Трева, трева, за тебе няма студ и суша.

Където и да съм, аз твоя шепот слушам.


Дори асфалта страшен с лекота пронизваш.

Мирише на бензин зелената ти риза.


Не се страхуваш от косата и мотиката.

Затъпкват те с крака - отново ти поникваш.


Под камъка растеш, без слънце да те грее.

И там - под камъка - за вятъра копнееш.


Покорно лягаш под снега дълбок през зимата.

Възкръсваш с пролетта. И грейваш над руините.


И в мойте сънища зелени, сенокосни

незнайно накъде вълните ти ме носят…




1989г.   М. Куприянов