Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ВЪРЗУЛИЦА


Селце, където спира да се люшка

и се съвзема моята душа.

Селце, което някаква вихрушка

пред погледа ми смаян овърша.


Но тръгнал ден назад не се обръща.

Напразно вика го само дете.

Една след друга онемяват къщите.

Под ключ отдавна времето расте.


И скърцат портичките все по остро.

Във всеки зид щурец е спотаен.

Селце - ту близък, ту далечен остров,

но винаги спасителен за мен.


Селце на завет между ниски хълмове.

Стаено там незнайно от кога.

Селце със две ръце да го прегърнеш

и тъй да го опазиш от снега.



1984г.   М. Куприянов