Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

В КРАЯ НА ДЕНЯ



Направо през полето –

през пепел и жарава –

баща ми неусетно

към мене приближава.


Върви той с грижа лятна

след сянка удължена,

внезапен като ято

над житната вселена.


И прашно , и безлично

след пладнето голямо,

пак слънцето наднича

зад ниското му рамо.


А хоризонтът мълком

потъва и се вдига . . .

Върви баща ми дълго.

И дълго не пристига.


Във тази лятна вечер,

по тази пръст ронлива

той иде отдалече . . .

А може би – отива.



1977г.    М. Куприянов