Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

САМОТА



И гасне бавно слънчевият огън.

И глъхне къщата от тишина.

Трогателна, замислена и строга

на пейката е седнала жена.


Почива си тояжката до нея

с подбита от потропване пета.

Едно щурче в далечината пее.

Жената дълго слуша песента.


Не трпват кротко сключените вежди.

В кратаката гвоздеите не бодат.

Очите й към пътя все поглеждат,

ала самичък иде пак сънят.


В престилата й стихват двете птици.

Сама въздишката й отлетя.

И уж не е мадона и светица,

а, случва се, да я объркам с тях.


Щурче. Жена. И спомени край нея.

Изщраква ключ, припламва светлина.

Зад пейката остава да тъмнее

най-топлата на този свят стена . . .



1985г.   М. Куприянов