Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ПЕСЪЧИНКА


Слънце. Път. И вятър кротък.

Спирам. Трия си окото…


Песъчинка в него влезе.

Нищо. Аз не съм разглезен.


Дълго, мъдро се разхождам.

Тя отвътре гложди, гложди…


Може би от проклетия

вземам молив и хартия.


И сълза вълшебна, бистра,

тупва тежко върху листа.


Хората ме гледат ласкаво.

Смях. Букети. Ръкопляскане.


Хората ръка ми стискат.

А пък аз през сълзи мисля:


колко хубаво било то

с песъчинка във окото.



1986г.   М. Куприянов