Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ЛЕД ВЪРХУ СТЪКЛАТА



Последен, късен автобус. Ковчег почти безплатен.

Забръсква го виелицата с хиляди метли.

И като слепи сме от този лед върху стъклата.

Очите си изгледай - няма да се просветли.


Панелен рай. Свободен вход. Вечерята - позната.

Отдавна малобройната ни челяд кротко спи.

И като неми сме от този лед върху стъклата.

Ръцете си пожертвай - няма да се отлепи.


Безкраен ден. И всичко заради една заплата.

Вън вятърът запява... Иска да ни утеши.

И като глухи сме от този лед върху стъклата.

Главата си да счупиш - няма да се разтроши.


Безсъние и студ. А някъде във нас е лято.

Люлеят се житата... Шумят тополи и липи...

И като чужди сме от този лед върху стъклата.

Душата си издишай - няма да се разтопи.



1987г.   М. Куприянов