Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ГОСТ


Добре дошел в прегръдките ми, студ!

Разбирам страховете ти интимни.

В доверие облечен и обут,

кръстосваше света под чуждо име.


Прегърнал розовите си мечти,

гримираше се дълго и изкусно.

И през отворени за теб врати

нахлуваше в коли и автобуси.


Жени те тласкаха във пропастта

и завист във душите им бушуваше,

мъже ти подаряваха неща,

които явно нищо не им струват.


Едни от тях с дъха си оскрежи.

Прегърна други нежно и потайно.

В душата ти се трупаха следи,

тъй както по килим в хотелска стая.


Понякога оставаше без дъх.

Усещаше на пустотата ножа.

И тих, и топъл сипеше се дъжд.

Ръжда лицето ти безшумно глождеше.


Избродил главоломния маршрут,

ти спря пред мен - поетът допотопен.

Добре дошел в прегръдката ми, студ!

Дано успеем някак да се стоплим.



1990г.   М. Куприянов