Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ДЪЖД


                            На Любка


Внезапен дъжд... И песен

на младите листа.

След гръм далечен - весела

дъга в безкрайността.


И в този миг лиричен,

от капки осветен,

върви едно момиче

отдавна срещу мен.


То цялото е мокро.

Обувките в ръка.

Полепнала е роклята

по звънката снага.


И слънцето над хълма

със ласки го суши

и пали нежни мълнии

в очи и във души.


Върху трева набола

с безгрижно острие

затоплена и молеща

земята ни прие -


и ние с дъх пресекнал

разбрахме, че веднъж

в живота на човека

вали внезапен дъжд.



1971г.   М. Куприянов