Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ЗАВИСТ



Сред пълния с инитимен шепот двор.

Сред тишината мокра и зелена.

Мирише на измит от дъжд простор.

Мирише на затоплена вселена.


Тъй, както при преселване отвъд,

очите ми в безкрайността изтичат . . .

А зад оградата , готов за път,

синее се като небе москвичът.


И пролетна виелица пак вей,

гугутки в клоните призивно гукат.

Далеч от тях аз пиша стихове,

а те, откак ги помня, пеят тука.


Над този двор , под този небосклон,

сред тези равни , мълчаливи ниви

живеят птиците по прост закон,

живеят кротко, пеят талантливо.


Присмиват се на мойта свобода.

Присмиват се на жалката ми слава.

Момче събаря техните гнезда,

а те на мен, горките , отмъщават.



М. Куприянов