Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Обратно

ПРИЯТЕЛИ


Далече, някъде далече

в безветрие се губиш ти -

самотно някакво човече

със твърди лакти и пети.

Не помниш детството си рошаво.

Печели често твоя фиш.

И дълги часове среднощни

пред телевизора седиш. . .


Далече, някъде далече

се губя в безтегловност аз –

като зеница разсъблечен,

с пресипнал от шептене глас.

И без светът да ме познава,

забравил вятъра, прахта,

и аз поет съм обожаван,

щом вляза вкъщи вечерта.


Далече, някъде далече

или съвсем наблизо днес

все тъй един на друг си пречим,

един на друг си правим чест.

Мълчим в една и съща стая.

Аз бавно те обличам в скреж,

а ти, навярно без да знаеш,

под мене огъня кладеш. . .


М. Куприянов