Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Всички материали на сайта са авторски и са защитени от закона за авторското право.

Всяко използване без знанието на техните автори се наказва от закона.

“ До следващия дъжд”

Част от поетичния сборник “ Очна ставка”

Автор: Минчо Куприянов

Редактор: Кирил Гончев

Художник: Венцеслав Веселинов

Художествен Редактор: Камен Стоянов

Излязла от печат: м. Август 1989 г.

Издателство „Профиздат“ - София

“ Осветени от дъжд”


ПОЕЗИЯ

Автор: Минчо Куприянов

Редактор: Йордан Хаджиев

Художник: Йордан Лазаров

Техн. Редактор: Велизар Велчев

Излязла от печат: 28.04.1992 г.

Издателска къща „Инграф“ - гр. Габрово

“ Лед върху стъклата”


БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

Автор: Минчо Куприянов

Редактор: Павлина Димитрова

Художник: Виолета Зидарова

Худ. Оформление: Огнян Борисов

Излязла от печат 1999 г.

Издателство „Сагитариус“ - гр. Добрич

„Родени от ума и сърцето“


Сборник с мисли и афоризми на велики хора

Издателство „Народна младеж“ - София 1968 г.

Минчо Куприянов, Димитър Янков - съставители

“ Панелен човек”

ЛИРИЧНИ И САТИРИЧНИ ВЪЗГЛАСИ

Автор: Минчо Куприянов

Редактор: Димитър Янков

Художник: Георги Караилиев

Худ. Оформление: Димитър Янков

Излязла от печат: 21.10.2002 г.

Издателство „Зорница и Деница“ - гр. Плевен

В този раздел са поместени и стиховете на поета Минчо Куприянов.

Тук Вие ще можете да се докоснете до неговата лирика, за да разберете кога в живота на човек вали „внезапен дъжд“. За творческата радост на поета и неговата „Песъчинка във окото“. За неговите бури и мечти помогнали да се обогати българската поезия. За едно малко селце сгушено между хълмовете и изиграло огромна роля в живота на поета. И още много неща - хубави и лоши, които са вълнували автора.

Стихотворенията са подредени по книги така както са били издавани. Необходимо е просто да цъкнете върху избраната книга за да отворите нейното съдържание.

Издадени книги

„До следващия дъжд“

„Осветени от дъжд“

„Лед върху стъклата“

„Панелен човек“

„От вещи затрупан,

минаващ под строй,

животът е глупав.

Поетът – и той!“

„Опипал гръдта си отляво,

тревожно глава си навел.

И с право, човече! Навярно

там тупа парче от панел.“

„И бих потънал в необята,

до кости гризан от ръжда,

ако не беше светлината

на житото и на дъжда…“

„Ще дойдеш ти: по-тихо от нощта.

И пак ще станеш приказната фея.

В живота има много красота,

Но сам човек е без очи за нея.“