Copyright © 2013 SMK Design All rights reserved.

Всички материали на сайта са авторски и са защитени от закона за авторското право.

Всяко използване без знанието на техните автори се наказва от закона.

МИНЧО КУПРИЯНОВ

Поет и журналист

(1939-2011 г.)


Един от най-добрите съвременни български поети. Стихотворенията му излъчват изключителна нежност и топлина.

Минчо Куприянов е роден на 15 септември 1939 г. в село Вързулица Великотърновска област. Завършва Педагогическо училище в Плевен, а впоследствие физика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работил е като учител по физика и математика, асистент по физика, аеролог на летищен център, журналист в областен вестник.

Стихове започва да пише още от ученическите си години. Първото му публикувано стихотворение е “ Пагони”, във вестник “ Българска армия” през 1960 г. Носител е на първа награда от националния поетичен конкурс “ Яворов и ние”, проведен в гр. Поморие през 1984 г. Неговата поетическа съдба е свързана най- вече с гр. Трявна и гр. Плачковци, където той се премества да живее през 80-те години. Причина за тази промяна е коварна болест, лечението на която изисква спокойствие и подходящи климатични условия.

Първата си книга Минчо Куприянов издава още като студент, заедно със своя колега Димитър Янков – сборник с мисли и афоризми на велики хора “ Родени от ума и сърцето”. Издал е стихосбирките “ До следващия дъжд” / в сборника “ Очна ставка”, изд. Профиздат, С 1989 г./, “ Осветени от дъжд” / изд. Инграф, Габрово1992 г./, “ Лед върху стъклата” / изд. Сагитариус, Добрич 1999 г./, “ Панелен човек” / изд. Зорница и Деница, Плевен 2002 г./

Минчо Куприянов е член на Съюза на българските писатели от 1999 г.

Последните петнадесет години от живота си прекарва почти прикован на легло, поради тежкото заболяване. Умира на 8.09.2011 г. в гр. Плачковци.

Издадени книги

„До следващия дъжд“

„Осветени от дъжд“

„Лед върху стъклата“

„Панелен човек“

„От вещи затрупан,

минаващ под строй,

животът е глупав.

Поетът – и той!“

„Опипал гръдта си отляво,

тревожно глава си навел.

И с право, човече! Навярно

там тупа парче от панел.“

„И бих потънал в необята,

до кости гризан от ръжда,

ако не беше светлината

на житото и на дъжда…“

„Ще дойдеш ти: по-тихо от нощта.

И пак ще станеш приказната фея.

В живота има много красота,

Но сам човек е без очи за нея.“